ДЕКЕМВРИ 2018: Народът мрази елита, има условия за януарско-февруарска буря

Институтът за стратегии и анализи (ИСА) публикува политическия си анализ за събитията в България, Европа и света през месец декември 2018 година под заглавие:

България изпраща 2018-а с политическо

напрежение и война между институциите

- ГНЯВ И НЕДОВОЛСТВО ПЪЛЗЯТ ИЗ ЦЯЛА ЕВРОПА – ЖЪЛТИ ЖИЛЕТКИ ПО УЛИЦИТЕ

- ПРЕЗИДЕНТЪТ РАДЕВ ИЗОСТРИ КРИТИКАТА, ОБВИНИ УПРАВЛЯВАЩИТЕ В ЛОБИЗЪМ ЗА F-16

-ГЕРБ – ПЪЛНА МОБИЛИЗАЦИЯ ЗА ПРЕДСТОЯЩИТЕ ИЗБОРИ, НО С ЕРОЗИЯ НА ДОВЕРИЕТО

- БСП - МОДЕРНА ПОЛИТИЧЕСКА РЕТОРИКА,

НО БЕЗ УПРАВЛЕНСКИ ЕКИП

- ДОГАН ПРЕДЛОЖИ ПРОГРАМЕН КАБИНЕТ

КАТО ИЗХОД ОТ КРИЗАТА

Предлагаме ви резюме от

ОСНОВНИ ИЗВОДИ И ПРОГНОЗИ

България изпраща година, изпълнена от начало докрай с политическо напрежение, скандали, остри сблъсъци, социално недоволство, смяна на министри, междуинституционална война, парламентарно противопоставяне. Средата е летлива и се насища с все повече предизвикателства.

Всичко изброено предвещава динамична и изпълнена с още по-големи промени 2019 година. Случващото се в Европа и двата редовни избора (май, октомври) допълнително ще катализират тези процеси.

Започналите през ноември протести на т.нар. „жълти жилетки“ във Франция постепенно започнаха да заливат цяла Европа. Те се родиха във френската столица, но вече са паневропейски феномен. Свидетели сме на процес, който много напомня като характеристики на Арабската пролет.

Елитите бързо се делегитимират.

Либерално-демократичната система е изправена пред най-голямото изпитание в своето съществуване.

Неравенствата и несправедливостта избиват в политическо недоволство, което се трансформира в пълзящи мини-революции. Ако това се запази и развие и след новогодишните празници, ще означава тектонични промени в цялата европейска политика.

Развръзката след подобно движение винаги е само една – смяна на политическия елит.

Много е вероятно България да стане част от общоевропейската протестна парадигма. Нарастването на цените след Нова година ще катализира недоволството от социалното положение в страната. Поводите са всекидневни, недоволството вече е перманентно, политическият елит е силно делегитимиран. Народът мрази елита.

С една дума в България има всички условия за перфектната януарско-февруарска буря.

Разногласията тепърва ще изпъкват в парламента и то по цяло ветрило от теми – енергетика, концесии, вероизповедания, геополитика, Изборен кодекс и други.

Управляващата коалиция вече е доста флуидна като параметри в парламентарното си измерение. Гласуванията показват променяща се динамика съобразно различни предложения, поведението е ту опозиционно, ту управляващо.

Центробежните сили в този парламент ще се засилват.

Министър-председателят Борисов продължава да е хипер-активен на международната сцена и с много по-слаба от обичайната си публичност във вътрешната политика на България. Това е тенденция, която пронизва цялата 2018 година.

Президентът затвърждава и през декември линията на изключително остра критичност спрямо управляващите, която следваше през цялата година.

Войната между институциите е факт. Президентът използва целия си наличен конституционен инструментариум, за да балансира и да се противопоставя на управляващите. Оттук насетне може само да продължава по същия начин и да чака развръзката на ситуацията.

ГЕРБ са първа политическа сила според всички социологически изследвания през годината. Тенденцията за ерозия в доверието към управляващата партия-мандатоносител се очерта след края на европредседателството и началото на серия от вътрешни скандали. ГЕРБ започна предизборната си кампания още през юли 2018-а, като заместник председателят Цветан Цветанов завъртя структурите на високи организационни обороти.

Корнелия Нинова бе притисната сериозно от вътрешните си опоненти, но в края на годината успя да се стабилизира чрез ярко разграничение от ГЕРБ и управляващите. Ясно е, че БСП не са пълнокръвна алтернатива, вижда се, че нямат ветрилото на един готов управленски екип, но под нейно ръководство партията се опитва да демонстрира реактивност, категоричност и желание за нов тип политика с акценти, които са нетипични за социалистите - граждански права, демократичен процес, свобода, традиционни ценности, поглед към бъдещето, повече модерност спрямо исторически дълбаения.

В годишната реч на почетния председател на ДПС д-р Ахмед Доган са очертани прецизно вътрешните проблеми пред страната и се предлага догонваща ускорена програма за развитие като стратегическа цел. Формулата му за излизане от това положение обаче – програмен кабинет в рамките на този парламента - не почива на реалните параметри на съвременната българска политика, отдавна скарана с консенсуса и с идеите за изработване на дългосрочна национална перспектива.

Обединените патриоти снижиха нивото си на публична конфронтация с нова формула на отчуждение, при която всеки действа в своя самостоятелна писта без да се съобразява с останалите. Стабилизиращ фактор в ОП се явява лидерът на ВМРО и министър на отбраната Карсимир Каракачанов, но ефектът от скандалите рефлектира и върху него.

Ситуацията около посещението на американския заместник министър на външните работи Джон Съливан в България може еднозначно да се определи като неприятна. Той поиска в прав текст българската страна да се откаже от „Турски поток“ и да купи американски изтребители Ф-16. След заминаването му, в последния работен ден преди коледните празници, изненадващо бе форсиран най-скъпият проект за модернизация на армията – за закупуване на нов изтребител за ВВС. Стана ясно, че управляващите се спират на офертата на САЩ и „Локхийд Мартин” за 8 нови F-16. Предстоят решения на правителството и на Народното събрание, което се изправя пред сериозното изпитание да коригира собственото се решение, за да узакони процедурата. При втория търг Швеция застана официално зад офертата на „Saab” и реагира изключително остро. Влизането по този начин в сделката за F-16, без убедителни обяснения на обществото, предизвика негативни реакции срещу ГЕРБ, които могат да имат дългосрочни последици. Има опасност реакцията срещу начина на прокарването на F-16 за ВВС да повтори реакцията срещу налагането на Истанбулската конвенция.

Всички политически сили настояват работата по отклонение на „Турски поток“ към България да не спира и да се координира с европейските партньори в съответствие с Третия енергиен пакет на ЕС. Общоевропейският интерес следва да има превес над трансатлантическия.

По темп на растеж на разходите за труд Евростат нареди страната ни на пето място. Причините са в повишението на минималните работни заплати и дефицитът на кадри, което определя икономическия климат у нас. Бизнесът в същото време обяви, че през 2019-а се очаква повишение на заплатите в 50 на сто от фирмите в България. Очакванията за икономическия растеж са, че той има потенциал да надхвърли 4%, ако се направят адекватните стъпки за преодоляване на липсата на работна ръка.

Анализът е изготвен от авторски колектив:

Д-р Калоян Методиев - политолог

Валерия Велева - Изпълнителен директор на Институт за стратегии и анализи

Таня Джоева - Институт за стратегии и анализи.

Международни наблюдатели:

д-р Пламен Христов(Гърция)

д-р Антон Панчев (Албания, Косово)

Борислав Ангелов (Русия,Македония),

Съдържание:

I. ИЗВОДИ И ПРОГНОЗИ

II. ПРОТЕСТНА ДИНАМИКА

НЕДОВОЛСТВОТО ПЪЛЗИ ИЗ ЦЯЛА ЕВРОПА – ЖЪЛТИ ЖИЛЕТКИ ПО УЛИЦИТЕ