НОЕМВРИ 2018: Скандали, протести и война между институциите нанасят сериозен удар върху властта

Институтът за стратегии и анализи (ИСА) публикува политическия си анализ за събитията в България, в Европа и в света през месец kfe;l,r 2018 година под заглавие:

България в ускорена динамика на протести, скандали и война между институциите

- РОКАДАТА В КАБИНЕТА ПРОПУКА УПРАВЛЯВАЩАТА КОАЛИЦИЯ,

БЕЗ ДА ВКАРА НОВА ЕНЕРГИЯ

- ПРОТЕСТИТЕ – ЕМОЦИОНАЛЕН ЗАРЯД И ПРЕДРЕВОЛЮЦИОННИ ФОРМИ

- БИТКАТА СРЕЩУ ПРЕЗИДЕНТА РАДЕВ ДОБИВА ШИПЧЕНСКИ ИЗМЕРЕНИЯ

- БОРИСОВ ИГРАЕ УМЕЛО НАВЪН, НО ВСЕ ПО-ТРУДНО БАЛАНСИРА МЕЖДУ РАЗЛИЧНИТЕ РОЛИ

- БСП РАЗТВАРЯ ВЕТРИЛОТО, ЛИНИЯТА НА НИНОВА ДАВА ПЪРВИ РЕЗУЛТАТИ

- ДПС ЗАСИЛИ РЯЗКО ОПОЗИЦИОННИЯ ТОН, ДАДЕ СИГНАЛ ЗА ПРЕДСРОЧНИ ИЗБОРИ

Предлагаме ви резюме от:

I. ОСНОВНИ ИЗВОДИ И ПРОГНОЗИ

Политическата динамика в страната продължава да се ускорява.

Политическото говорене стана отчетливо предизборно, противоборствата се засилиха, а улицата започна да се намесва в политическия процес.

Случващото се около приемането на най-важния закон за годината – бюджетът, показа, че има нова политическа ситуация. Коренно различни са атмосферата и контекстът в Народното събрание.

В пленарната зала вече цари климат, подобен на заседанията по време на управлението на Виденов– среднощни обсъждания, ярко противопоставяне, сблъсък на противостоящи си визии.

Опозицията демонстрира съвсем различно поведение спрямо миналата година по време на гласуването на бюджета. Всичките им предложения бяха отхвърлени от управляващите. Действията на управляващите ще срещнат засилващи се контрадействия от страна на опозицията.

ГЕРБ воюва на три фронта, които вече не може да затвори: Нинова, Йончева и Радев.

БСП показа, че вече имат алтернативни политики, трупат самочувствие, говорителите ѝ станаха по-резки и нападателни. Социал-консервативната линия на Нинова започва да дава резултати.

ДПС смени окончателно тона и мина в конкретна институционална атака със свои искания и предложения като заговори за три избора през 2019 година – предсрочни парламентарни, евровот и местни избори.

Конфликтът между правителство и президентство вече е война, в която не се подбират средства. Мостовете между премиер и президент към момента изглежат изгорени. Някои депутати и публични говорители минаха всякакви граници на нормалното общуване и затънаха в цинично говорене и уличен език.

Подобно развитие ще има тежки последици за мнозинството, защото държавният глава е в по-изгодна позиция - както институционална, така и рейтингова.

Кабинетът пое глътка позитивен въздух вследствие на мониторинговия доклад на Европейската комисия, който изненадващо се оказа с положителен превес за България и въпреки забележките, отчете напредък в борбата срещу корупцията и промените в съдебната власт.

Смяната на вицепремиера Валери Симеонов показа, че има разместване, макар и неофициализирано, в управляващото мнозинство. Оставката и наследничката му бяха гласувани без участието на лидера на ПГ на Обединени патриоти Волен Сидеров и без депутатите от „Атака”. За сметка на това към мнозинството се присъединиха народните представители на „Воля”. Смяната няма потенциал за създаване на сътресения в управляващото мнозинство, но е показателна за процесите, които започнаха да се развиват, и е средносрочна заплаха за управлението като легитимност, предвидимост, яснота.

Усещането е, че с всяка една криза правителството и парламентът вървят към своя край. Въпросът е не дали, а кога ще има предсрочни избори и то през 2019 г.

Борисов играе умело навън, но все по-трудно балансира между ролята си на премиер, мандатоносител, помирител на коалицинните партньори, партиен лидер..

През месеца отчетливо се открои тенденцията на фокусирана атака върху патриотите от всички страни, защото се видя, че те са слабото звено в управленската конструкция. Вътрешните им проблеми ги направиха универсална мишена.

Месецът бе белязан от непрестанни и разнообразни протести, които буквално покриха цялата територия на страната. Това е първият подобен месец от началото на този управленски мандат. Исканията на различните групи варират в целия диапазон през социални, професионални, лични, политически.

Букетният им характер и невъзможността да бъдат задоволени всички искания предполага избухването им с нова сила при първи подходящ момент.

Всичко това показа, че процесите на разделение в страната по оста столица-провинция са в напреднала фаза, неравенството е по-дълбоко от видимото, процесите са стигнали критична точка.

Някои действия на управляващите катализират протестния потенциал, а не го отслабват.

Разпоредената от прокуратурата проверка на финансовия министър, която заформи историята „Кръстникгейт”, и т. нар. „Паспортгейт” са двата скандала с най-сериозен потенциал за нанасяне на поражения върху властта. Корупцията при издаване на български паспорти засегна сериозни европейски интереси. Сигурността е топ тема за всяко европейско правителство от 2014 година насам и подобен пробив няма да бъде простен или отминат без последствия. Публикациите не спират, включително в европейски официози, а въпросът бе поставен и официално от втората по големина група в Европарламента. Всичко това гарантира дълъг живот на скандала и невъзможност да бъде решен с палиативни мерки или „заметен“.

За София Шенген е поставен на карта.

Скандалът с обитаваното от 2012 година, без да се плаща наем, луксозно жилище на Горанов е сериозен удар върху имиджа на кабинета. Финансовият министър в повечето случаи е вторият човек в правителството. Неговото делегитимиране или отстраняването му винаги е свързано с правителствено сътресение, а често - и с криза, предшестваща падането на кабинета.

Първоначалният консенсус за подписването на Глобалния пакт за миграцията се разпада с бързо темпо седмици преди официалната церемония в Маракеш (10-11 декември). От него засега се отказаха Австрия, България, Италия, Унгария, Полша, Чехия, Словакия, Естония, а извън ЕС - САЩ, Австралия, Швейцария, Израел.

Българското правителство и управляващо мнозинство продължават да излъчват разнопосочни сигнали по отношение на документа, въпреки заявеното след Коалиционен съвет намерение за оттегляне.

Приемането на стратегия за минаване на „Турски поток” към България и заявките от страна на „Газпром” за това изглеждат странно на фона на традиционната и последователна турска позиция, че всеки газ, дошъл на турска територия, вече е собственост на турската държава и тя решава какво да прави с него.

„Турски поток” свършва на Черноморското крайбрежие на Турция, защото Турция никога не е приемала политиката на транзитьор, а на самостоятелен търговец на всякакви ресурси. Реално България и Русия нямат допирателна по трасето на „Турски поток”.

Въпреки това решението на „Газпром” да участва в процедурата за резервиране на мощности по проекта за разширяване на националната газотранспортна мрежа на България от българско-турската до българско-сръбската граница, изпълняван от компанията "Булгартрансгаз", е обнадеждащо за България.

Премиерът подчерта, че продължаването на втората тръба на "Турски поток" през България трябва да става едновременно с изграждане на интерконектора с Гърция и при спазване на всички изисквания на ЕК.

Напрежението между Москва и Киев в Азовско море (задържането на украинските кораби) е част от трупащото се напрежение по серия от теми между двете страни през последните няколко месеца (икономически, църковни, туристически, геополитически) и кризисната предизборна кампания в Украйна.

Засега то няма да доведе до война, но е потенциална заплаха за газовите доставки за България.

Сделката на кабинета на Тереза Мей и правителствата на ЕС бе одобрена на Европейски съвет, макар и с минорен тон. По-тежкото за нея тепърва предстои. Тя трябва да бъде одобрена от Камарата на представителите (11 декември). Финансовият министър призна, че има правителствен доклад, според който икономическата ситуация ще се влоши вследствие на напускането. Очакванията са за политическа криза, която може да доведе до падане на правителството или предизвикване на нов референдум. Правата на огромната българска общност на Острова не са заплашени. В момента тече интересна промяна на образа на българския емигрант в публичното пространство, която се развива в положителна посока.

На срещата на Г-20 (лидерите на 20-те най-влиятелни страни на света с 85 % от БВП на планетата) в Буенос Айрес доминират глобалните теми, свързани с устойчивото развитие, конфликтите (военни и търговски), екологията, неравенствата. Това е една от най-тежките срещи в последните години заради натрупването на серия от задълбочаващи се проблеми.

Анализът е изготвен от авторски колектив: Д-р Калоян Методиев-политолог, Валерия Велева-Изпълнителен директор на Институт за стратегии и анализи, Таня Джоева-Институт за стратегии и анализи. Международни наблюдатели: Борислав Ангелов (Русия, Македония), д-р Антон Панчев(Албания Гърция, Косово, Сърбия)

СЪДЪРЖАНИЕ:

I. ОСНОВНИ ИЗВОДИ И ПРОГНОЗИ

II. УПРАВЛЕНСКА ДИНАМИКА

ФИНАНСОВИЯТ МИНИСТЪР ДЕМОТИВИРА ДЪРЖАВНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ

ПРОТЕСТИТЕ – ЕМОЦИОНАЛЕН ЗАРЯД, НОВ ПРОФИЛ И ПРЕДРЕВОЛЮЦИОННИ ФОРМИ

РОКАДАТА В КАБИНЕТА ПРОПУКА УПРАВЛЯВАЩАТА КОАЛИЦИЯ, БЕЗ ДА ВКАРА НОВА ЕНЕРГИЯ

ИЗБОРЪТ НА ИЗТРЕБИТЕЛИ ЗА ВВС СЕ ИЗПРАВЯ ПРЕД СЛОЖНА ДИЛЕМА

ПАРЛАМЕНТЪТ ПРОДЪЛЖАВА ДА ТРУПА ЗАГУБА НА ЛЕГИТИМНОСТ

БИТКАТА СРЕЩУ ПРЕЗИДЕНТА РУМЕН РАДЕВ ДОБИВА ШИПЧЕНСКИ ИЗМЕРЕНИЯ

III. СОЦИАЛНО-ПОЛИТИЧЕСКИ КАЗУСИ

МАЯ МАНОЛОВА В АКЦИИ И КОНТРААКЦИИ ПРИ ЗАСИЛЕН ИНТЕРЕС

СЛУЧАЯТ ИВАНЧЕВА-ПЕТРОВА ВЛЕЗЕ В ТУРБО ДИНАМИКА