ИСА предупреждава: Властта попадна в серия от капани. България живее в перманентен скандал

„България на старта на тежко европредседателство“ - така ИСА обобщи политическия декември 2017-а в последния си анализ за изминалата година.

През 12-те месеца върху повече от 600 страници анализирахме основните събития в България и по света.

На старта на 2018-а ви предлагаме малка част от тях, които извеждат тенденции и прогнози. В първата част на обзора се спряхме на темата за корупцията. Сега ви предлагаме анализ на подготовката за българското европредседателство, което вече започнахме да отброяваме от 1 януари и почти веднага влязохме в нов капан – признаването на така наречения „трети пол.“

Официално подготовката на България за поемане на щафетата на Председателството на Съвета на ЕС започна още в началото на 2017-а, когато президентът очерта приоритетите на служебното правителство и посочи Деница Златева за вицепремиер с ресор за българското европредседателство. Но въпреки ранния старт, по стара българска традиция всичко продължи да се доизкусурява до последния възможен момент: сайт, клипове, ремонт, микрофони.

През 12-те месеца на изминалата година ИСА неизменно подчертаваше, че Председателството не е само логистика, макар че и тя притежава потенциал „да ни изложи пред чужденците“. Най-яркият, направо буквален пример дойде през ноември, когато председателят на Европейския парламент Антонио Таяни би принуден да повтори речта си при гостуването в нашия парламент заради засечка с микрофоните. Таяни реагира на неловката ситуация с чувство за хумор, но ИСА бяхме принудени да констатираме, че „продължава негативната тенденция дейностите около подготовката на европредседателството да раждат повече скандали и фолклор, отколкото сериозна политика и уважение“.

Тенденцията започва да се развива ударно още през юни с избухването на политическия скандал, наречен кратко и красноречиво „НДК-гейт“.

Изводите на ИСА от този месец:

- В края на месец юни държавата се оказа въвлечена в серия от скандали, които са на път да прераснат в институционални войни с дългосрочни последици: казусът „Боршош-Павлова и НДК“, покупката на „Грипен“, сблъсъкът „президент-ГЕРБ“. Взаимни обвинения в корупция от високопоставени кадри във властта, проверки на ДАНС, които показват източване на държавни средства – това е картината, която ни представя пред Европа в навечерието на нашето европредседателство.

- Българското председателство на ЕС се превърна още на старта си в серия от нелицеприятни казуси, ремонтно-монтажни действия (плочките пред НДК, търсене на спонсори за рекламни материали, столове, кабели и т.н.) и злоупотреби с публични средства около НДК.

(Трябва да уточним, че това е първото европредседателство на България и не се очаква правителството да притежава огромен опит. Но, както отбеляза по-късно бившият премиер Симеон Сакскобургготски (пред Еuroaktiv), „това ще бъде първото и последното председателство на България. Второто се пада през 2032 година или нещо такова, а дотогава сигурно ще има повече членове на ЕС, и дали този начин на ротация въобще ще бъде възможен...)

Първото и, може би, последно председателство провокира обаче

- „тежки конфликти, които изкараха на повърхността скрити процеси в държавата; преплетени като нервни връзки зависимости; прегрупирания; лобита; странни центрове на икономически интереси; деградираща отвътре политическа среда.”

- Казусът НДК се превърна в лавина, която лети срещу ГЕРБ. Борисов винаги печели, когато в подобни казуси реже до дъно.

- Българският политически елит не си дава сметка, че се движи към собствената си развръзка. Само радикални промени могат да върнат държавата в правилния курс на развитие, който да има легитимност в обществото.

През юли доклад на парламентарната анкетна комисия за НДК потвърди, че Боршош е действал с размах, без да се съобразява с принципали, началници, Междуведомствена група. Като огледална на комисията за НДК, действаше и комисията за „Грипен“-ите.

Политическото и общественото напрежение в страната започва неумолимо да се покачва и то едва на третия месец от конституирането на 44-ото Народно събрание. ИСА направи извода, че „България живее в ситуация на перманентен скандал.“

И нещо още по-важно и актуално за ситуацията в страната: „Скандалите започват да се отразяват негативно на политическия елит като цяло. Недоверието на избирателите към партии и институции расте. Може да се делегитимира цялата партийна система. Изхабяване има при всички. Това по правило е почва за появата на нови политически проекти.“

През август ГЕРБ си върна инициативата, а през септември лидерът на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов предупреди, че „българският избирател няма да прости нито на управляващите, нито на опозицията евентуалното пропиляване на шанса България да подобри имиджа си в Европа.“ Теза, която управляващите лансираха до самия старт на председателството, а при всеки подходящ повод най-вероятно ще го правят и занапред.

Ясни очертания върху профила на правителството и подготовката за председателството наложи външнополитическата активност на премиера Борисов. През юни той реализира най-сериозния си и динамичен външнополитически месец, откакто се занимава с политика - бе приет от президента на Франция, канцлера на Германия, турския президент, премиера на Швеция, бе домакин на македонския министър-председател, а в качеството си на премиер участва в Европейския съвет и в приемането на програмата на председателството на ЕС на тройката Естония, България, Австрия.

Очерта се един от основните приоритети на българското председателство – интеграцията на Западните Балкани, а отношенията с Македония рязко дръпнаха от „мъртвата точка“. През юли ИСА констатира, че „обществото видя един нов образ на премиера – външнополитическият Борисов”. През август отбелязахме: „Затвърди се тенденцията за външнополитическа активност на Борисов. Премиерът и външният министър Захариева си разпределиха ролите по стратегическата и оперативната работа в международната политика. Това доведе и до първите успехи в ресора. Бе подписан Договорът за добросъседство с Македония. Това е безспорен пробив за българската дипломация.“

Паралелно със засилената активност зад граница, вътрешно-политическата конфронтация в България продължи да нараства – "Суджук-гейт", провокациите на вече бившия депутат Антон Тодоров, заплахи за празни журналистически столчета, Кумгейт и "не даваме Делян", пробита ограда на границата, „Техноимпекс“...

През ноември констатирахме:

- „Като все по-тежко се очертава дошлото на прага ни вече председателство на Съвета на ЕС.“

- „Конфронтационната среда в българската политика и тежките отношения по оста управляващи-опозиция ще имат безспорен ефект върху проявите в страната и целия шестмесечен процес. За опозицията е от жизнено важно значение кабинетът да излезе по-слаб от това председателство, а не да го индексира като успех, който да му позволи да управлява още дълго след това. Опозиционната логика налага сътресения. А липсата на консенсус в страната е условие това да се случи.“

Днес, два месеца по-късно, се оказахме напълно прави в извода си, че „председателството ще бъде тежко откъм организационни възможности, вътрешно-политически климат и международна ситуация. То може да се определи като председателство на много фронтове.“

Усилията на премиера Борисов да осигури максимално хармоничен фон за „първото и последно българско председателство“ засега не дават резултат. Да припомним, че с тази цел премиерът и лидер на ГЕРБ жертва цял председател на Народното събрание, за да не бъде осуетено словото на Антонио Таяни, отказал да говори пред полупразна зала след напусналите социалисти.

Казано с други думи – прекомерните очаквания и превръщането на европредседателството в залог за вътрешно-политически успехи създадоха капана всяко сътресение да рефлектира обратно върху широко рекламираното събитие. Управлението само се превърна в заложник на предстоящите шест месеца и на всяко събитие, което по линията на така заложената логика рефлектира върху възприемането на процеса на българското председателство.

Така управлащите попаднаха в серия от капани, започнали след новогодишното шампанско.

Първите дни на 2018-а наситиха медиите с новини с отрицателен знак: ново президентско вето, отзвук от българската корупция във водещи световни издания, тежки автомобилни катастрофи, шесторно убийство, протести, проблеми със санирането и приема в столичните детски градини, че и признаването на „третия пол“ в Истанбулската конвенция! Документът, който отново опъна нервите на непредсказуемия Валери Симеонов и на „патриотите“ в управляващия формат. Напрежението в управляващата коалиция, което изглеждаше преодоляно, се разгоря отново, а евентуалното гласуване на Конвенцията в парламента е със спорен финал.

Като теглим чертата, „в българското европредседателство бяха нагнетени много очаквания, реално бе заложен имиджът на България. Управляващите го използват за трупане на добавена стойност както вътре, така и извън България, но серията от актове няма да повлияят върху качеството на живот и развитието на страната.“ (декември)

Очакването, че вътрешно-политическата динамика ще бъде консервирана за месеците на българското европредседателство, няма да се реализира. При оформилия се двуполюсен модел негов провал или успех ще бъдат използвани или от опозицията за предизвикване на предсрочни избори, или от ГЕРБ за затвърждаване в дългосрочен аспект на управлението. Така българското европредседателство може да се окаже катализатор в основните политически противопоставяния, едно от които е двубоят Борисов или Нинова.

Как този политически дуел беляза 2017-а и какви са перспективите пред двете водещи политически сили – четете в следваща част.

Анализите на ИСА са изготвени от авторски колектив в състав: Д-р Калоян Методиев политолог

Валерия Велева Изпълнителен директор на Институт за стратегии и анализи Таня Джоева Институт за стратегии и анализи