ИСА прогнозира: ГЕРБ влизат в тройна преса - на вот, вето и чужди медии!
Политическата 2017-а бе необичайно динамична както в България, така и по света. Първият за годината политически анализ на Института за стратегии и анализи (ИСА) обобщи месец януари със заглавието „Тръмп разклати Щатите и света, България влезе в ерата „Радев“. В последния обзор (за месец декември) по повод радикалното, и според мнозина наблюдатели прибързано решение на американския президент да признае Йерусалим за столица на Израел, ИСА отбеляза, че събитието ще има дълготрайни последствия и ще доведе до „тектонични размествания в световната политика.“ За 12 месеца изборът на Доналд Тръмп наистина разклати Съединените щати и света.
Какво още прогнозира ИСА през 12-те месеца на годината и какви са тенденциите в България за политическата 2018-а? Предлагаме ви малка част от изводите и анализите, които надхвърлят 600 страници. Първата част засяга проблема, с който в последните дни влязохме в международната преса – корупцията. За ИСА това е темата, която се превърна в точка на огромен сблъсък между управляващите и президента в България през цялата изминала година.
Януари бе белязан от две събития, очаквани с подчертан интерес от българското общество – първите стъпки на президента Румен Радев и служебното правителство на проф. Огнян Герджиков.
Забележете - още тогава държавният глава сложи акцент върху борбата с корупцията, постави я като условие пред назначения от него кабинет и предупреди: „Ще следя за спазването му“. Уви, на финала на тримесечния мандат се наложи изводът, че очакванията към преходното правителство бяха едни, а резултатите – други. Ревизията на предишното управление бе частична, а породилото се напрежение между служебния премиер и президента - факт.
През април констатирахме: „След конституирането на 44-ото Народно събрание държавният глава започна да изнася битката по проблемните въпроси без помощта на министрите – за цената на оградата по границата, за урана в питейната вода на Хасково, за провокациите на турския посланик Сюлейман Гьокче.
С днешна дата трябва дебело да подчертаем, че мандатът на служебния кабинет, превърнал се по-скоро в разочарование, бе политическо кръщение и школа за Румен Радев.
Освободен от бремето на набързо сформирания преходен кабинет през юни той отчетливо засили политическата си активност. Отбелязахме, че Румен Радев стана водещ фактор не само по темата за модернизацията на армията, но и за съдебната реформа с категоричния акцент за липса на политическа воля за борба с корупцията.
Какво прогнозирахме след острото му политическо изявление за липсата на политическа воля?
„Тези негови думи няма да бъдат забравени. Те ще бъдат използвани както в България, така и навън, където слагат акцент именно върху корупцията“, написахме тогава.
Първите дни на януари 2018-а потвърдиха тази наша прогноза: Радев върна целия антикорупционен закон с мащабни възражения, а стартът на българското европредседателство бе повод водещи световни медии да припомнят, че България остава най-бедната, и, уви, една от най-корумпираните държави в Евросъюза.
Започнало като търкания за избора на нов изтребител за бойната ни авиация, разминаването между президента и управляващите не засяга вече единствено крайно закъснялата модернизация на ВВС или отделни параграфи от антикорупционния закон. То е „ценностно“ (по думите и на самия президент), а „Румен Радев все повече се превръща във фактор, който присъства в политическите сметки за бъдещето на страната“ (декември).
В анализите си ИСА неизменно подчертаваше, че директен сблъсък с държавния глава ще бъде контрапродуктивен за ГЕРБ.
Предупреждавахме, че „партията на Борисов трябва да се адаптира към факта, че ще управлява заедно с държавен глава, когото не е посочила, и че мандатът на Радев ще бъде различен от този на Росен Плевнелиев“.
Това не се случи, а гласуването на президентското вето върху антикорупционния закон ще съвпадне по време със старта на председателството ни на Съвета на ЕС и с внасянето на вот на недоверие към кабинета, обещан от опозицията.
Това означава, както написахме през декември, че „мнозинството ще се озове в двойна преса – вот и вето. Натискът ще има и геополитически изражения, защото корупцията се сочи като проблем №1 за България от партньорите в ЕС и Съединените щати.“ Сега бихме добавили: тройна преса, ако прибавим публикациите, които свързаха името на България с проблема за „ендемична корупция“ („Журнал дьо Диманш“, Ди Цайт, Гардиън, Политико, Франс Прес…).
Още един извод от декември: „Дори да преодолеят евентуалното вето, президентът отново ще спечели, защото отговорността ще се носи от мнозинството, а проблемите са толкова много и трудни, че самото им решаване ще има тежка цена.“
Впрочем, още през септември ИСА предупреди управляващите, че „президентската институция е в по-изгодна позиция в междуинституционалния конфликт, тъй като не разпределя ресурси и не носи отговорност за оперативната политика в държавата. Разграничението на президента от парламента, който традиционно има печален рейтинг, само му добавя стойност.“
Събитията преди този наш извод: временната парламентарна комисия за избор на нов изтребител върна проекта на изходна позиция, а ВВС се изправи пред реалния риск да бъде окончателно приземена; намеци за лобизъм, прозвучали от парламентарната трибуна в скандално слово на подалия по-късно оставка Антон Тодоров.
Вместо да стихне обаче конфликтът се задълбочи с проваления Консултативен съвет по национална сигурност, приемането на антикорупционния закон в институционална самота, без широко обсъждане и напук на възраженията на президента, преодоляното четвърто вето на Радев за новите лекарства, което вкара управляващите в „морален вакуум“.
Като кулминация на сблъсъка между управляващите и президента разглеждаме предупреждението на Радев, отправено навръх Нова година, че 2018-а ще бъде „изпитание за българската демокрация“. Тоест, сблъсъкът ще е на фундаментална основа и по фундаментален въпрос.
След финала на политическата 2017-а
актуално звучат и следните ИЗВОДИ на ИСА (октомври):
- „Властта е притискана сериозно и отвътре, и отвън – особено по отношение на корупцията.“
- „Правителството функционира във все по-тежка ситуация. То едновременно управлява и поправя щетите от постоянно възникващи сигнали и огнища на напрежение (региони, армия, парламент, медии, президентство, природни бедствия, локални протести с разнообразни причини и поводи). В България в момента не могат да се отчетат успехи, защото го няма най-важното – утре.“
- „Добрите външно-политически новини, които се стреми да продуцира премиерът, потъват в потока на вътрешните скандали, в по-голямата си част от които са продукт на самите управляващи.
- „Разминаванията между премиер, парламентарна група на ГЕРБ и президент създават хаос, който се изразява в гласувания на инат, законодателни промени на парче и отчетлив дефицит за управление. Президентът се изгражда като алтернатива на парламента и на изпълнителната власт.“
- „Борбата с корупцията, пряко свързана с новия антикорупционен закон, се превърна във Ватерлоо за управляващите и президента. Това е точка на огромен сблъсък. Тя доминира обществения дебат през месеца, ще определя политиката и занапред.“
ПРОГНОЗА: Ценностното противопоставяне остава и ще се задълбочи. Темата на новия КСНС за дефицит на държавническо мислене за секторите „Сигурност“ и „Отбрана“ предварително е заредена с конфронтация – логично продължение на конфликтната линия през цялата 2017 година.
Пред още един потенциален риск е изправен кабинетът (декември): „Поемането на ангажимент към страните от региона на Западните Балкани може да се окаже с ефекта на бумеранг от несбъднати очаквания. Външно-политическата супер активността на премиера Борисов постави европредседателството във фокуса на евронадеждите на региона и това е огромна отговорност за България. Все пак, едно председателство е част от демократичната аура на ЕС, но няма съществена тежест спрямо властта на големите столици и Европейската комисия.“
Впрочем, подготовката за поемането на председателството на Съвета на ЕС също бе сред приоритетните задачи, които президентът постави пред служебния кабинет.
Как се подготвяхме за европредседателството през изминалата 2017-а и какво ни донесе рекордната външнополитическа активност на премиера Борисов – в следваща част от политическия обзор на ИСА.
Анализите на ИСА са изготвени от авторски колектив в състав: Д-р Калоян Методиев политолог
Валерия Велева Изпълнителен директор на Институт за стратегии и анализи Таня Джоева Институт за стратегии и анализи
