Кръгла маса: „Новото лице на терора - мит и реалност“

Геополитическите процеси, развили се с невероятна скорост в последните месеци, поставиха пред европейските държави качествено нов тип предизвикателства, за които нито една система за сигурност в света не бе подготвена. Политическият ислям засега успешно постига целите си чрез различни изненадващи и изпреварващи методи. Той води война с една цел- завладяването на Европа. Много бързо бе наложен нов термин- европейски тероризъм. За неговите корени – социални или идеологически, за промените в същината на „европейския тероризъм“, за ефективната борба със силно радикализирания ислям и непрекъснато увеличаващите се терористични клетки на Стария континент ще се дискутира по време на кръглата маса „Новото лице на терора- мит и реалност“. Тя ще се състои днес, 13 май в София. Организаторите – евродепутатът Илияна Йотова, зам.председател на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, която води групата на българските социалисти в Европарламента, и Институтът за стратегии и анализи, си поставиха амбициозна задача. Не само да представят новата визия на терора в Европа, но и работещи решения за ефективно противопоставяне. Това ще стане с помощта на най-авторитетните специалисти в областта на разузнаването и сигурността у нас. Основни говорители на форума ще бъдат бившият секретар на МВР проф. Николай Радулов, бившият шеф на ДАНС Константин Казаков, проф. Димитър Йончев. Те ще говорят модерният тероризъм и предизвикателствата, които той представя пред Европа ,както и за ролята на специалните служби в променената обстановка. Илияна Йотова ще преддстави европейските инициативи за борба с тероризма, а председателят на Софийския форум за сигурност Йордан Божилов ще наблегне на радикализацията като предизвикателство пред сигурността на континента. В дискусията ще се включат представители на всички професионални асоциации в сферата на сигурността; експерти по национална сигурност; народни представители и евродепутати, които работят по темите на външната политика, отбраната и националната сигурност; университетски преподаватели; експерти; журналисти. Акцент на кръглата маса ще бъде чисто европейското измерение на проблемите с новия тероризъм и мигрантскат акриза. То поставя да дневен ред въпросите за баланса между спазването на гражданските свободи и пътя към полицейски общества; за създаване на ефективни регулации, които да спасят формата на обединена Европа във вида, в който тя бе създадена и в който в момента опитва да съществува; за вярната реакция при възникване на нови кризисни огнища с мигранти и потенциални терористи.

Илияна Йотова, заместник-председател на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в Европейския парламент

5000 европейски граждани се бият за Ислямска държава, сочи изследване, поръчано от Европарламента. Никой обаче не знае колко от тях влизат обратно на територията на ЕС. Това съобщи Илияна Йотова, заместник-председател на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в Европейския парламент на кръгла маса "Новото лице на терора- мит и реалност". Тя бе организирана от Йотова, която ръководи българската делегация в Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП и Института за стратегии и анализи. Европейското измерение на тероризма и мигрантските потоци събра десетки представители на всички професионални асоциации в сферата на сигурността, експерти по национална сигурност, народни представители, които работят по темите на външната политика, отбраната и националната сигурност, университетски преподаватели, експерти и журналисти. Илияна Йотова съобщи още, че според наличните данни през България са преминали 148 души, за да се бият на страната на ИДИЛ. Кои са основните въпроси на тероризма, които стоят в момента пред Европейския съюз и Европейския парламент? Това са профилът на новите атентатори, радикализацията вътре в европейските затвори, вербуването на терористи на територията на Европа, реалното изграждане на заплануваните "горещи точки" по външните граници и най-вече - новата стратегия за външните и бреговите граници на Съюза, която ще бъде "облечена" във вид на европейска директива. Засега обаче тази стратегия изключва България, Румъния и Хърватия, защото те не са членки на Шенгенското пространство и това носи риск да се превърнем в огромна буферна зона, предупреди Йотова. Тя отново подчерта, че споразумението между Турция и ЕС не работи добре, не се създават достатъчно гаранции за безопасността на гражданите на Европа и политиката на парче не се променя достатъчно бързо в Европейския съюз. Към момента едва 396 бежанци са върнати обратно в Турция по силата на това споразумение, а процедурата е изключително тромава и неефективна. Либерализацията на визовия режим за турските граждани създава нови звена на несигурност, каза още Йотова. „За първи път партизанска тактика, градски тероризъм и конвенционални бойни действия са комбинирани в едно. Целта на терористите е да привлекат върху себе си внимание, да всеят страх у противника е преследвана със зрелищни атаки срещу цивилни. Използването на обучени терористи в столицата на Франция, организирането на действията им и оставане незабелязани до деня на кървавите им дела гарантира широк обществен и медиен интерес. Всъщност терорът с цялата негова пъстрота и острота на действие влезе в нашия живот. Това заяви пред широката аудитория Валерия Велева, изпълнителен директор на Института за стратегии и анализи.

Тя отбеляза, че съвременната цивилизация се е изправила пред тероризъм доста по-различен от тероризма отпреди 14 години, когато бяха взривени кулите близнаци в Ню Йорк. Велева го определи като опасен и мощен по нов начин, изключително съблазнителен за голяма част от света, затънал в бедност и гняв. Тероризъм, срещу който не може да се противодейства с традиционни методи. И големият въпрос е „защо, на какво се дължи нашето безсилие?”. Завладените територии, забогатяването от престъпна дейност и лесният достъп до Европа - терористите не за първи път разчитат на тях, но за първи път го правят с такава мощ и в такъв мащаб.

Проф. Николай Радулов разви пред аудиторията темата за необходимата синергия в работата на европейските специални служби. „Само интегрирани полицейски, разузнавателни и контраразузнавателни европейски структури са в състояние да противодействат, да отговорят на реалните заплахи и предизвикателства”, категоричен бе бившият секретар (1997-1999) на МВР.

Според него състоянието на организираната престъпност е от съществено значение за съвременния тероризъм. От тази гледна точка трябва да се използва мониторингът на организираната престъпност за долавяне на сериозни предпоставки за тероризъм. Високите нива на организирана престъпност и корупция са предвестник на улесняващи и поддържащи условия за терор.

Проф. Николай Радулов

Единственият подход за борба с модерния тероризъм е обединяване на ресурси, създаване на общоевропейски структури, които да ползват ресурсите и на националните структури за сигурност, но да имат доста голяма самостоятелност.

Това заяви проф. Николай Радулов по време на кръглата маса “Новото лице на терора – мит и реалност”, организирана от евродепутата Илияна Йотова и Института за стратегии и анализи.

Експертът посочи, че най-страшното на този тероризъм, с който днес се сблъскваме, е, че той разчита на много млади хора, включително и деца. Проф. Радулов отбеляза, че рязко се разширява ареала на ислямския фундаментализъм и свързания с него тероризъм. Терористичните организации придобиват доста организирана форма – те се развиват така както име е удобно, добави той.

„Това, което специалните служби регистрират днес е, че има една много тясна симбиоза между организираната престъпност и тероризма. Всъщност тероризмът е една висша форма на организираната престъпност”, заяви експертът.

Бившият директор на ДАНС Константин Казаков

„Съвременният тероризъм е стратегическа заплаха и изисква стратегическо противодействие”. Тази теза защити бившият директор на ДАНС Константин Казаков на кръглата маса „Новото лице на терора – мит и реалност”, организирана от Илияна Йотова, зам.-председател на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в Европейския парламент и от Института за стратегии и анализи.

Тероризмът се опира на три основни неща – държава-майка, терористично ядро и клетки, които действат в агресивна среда. За да се справят с агресивната среда, терористите разчитат на симпатизанти – граждани с европейски паспорти. Новото в терора през последните 3-4 години е точно това – подходът на терористите към съдействащите симпатизанти. На тях те им предлагат концепция за споделеното бъдеще. Оттук съвременият тероризъм черпи своето превъзходство”, заяви в доклада си Константин Казаков.

Как да се противодейства на този нов вид заплаха? Според Казаков – с изработването на алтернатива на концепцията за споделеното бъдеще от страна на Европейския съюз. „Подходът трябва да бъде и социален, и законодателен”, подчерта бившият шеф на ДАНС.

„Европа е най-интелигентният континент, но списъкът с неща, които не направи, за да разпознае новите предизвикателства, е твърде дълъг. Списъкът с мерки, които предприе – твърде къс”. Това каза на кръглата маса проф. Димитър Йончев (НБУ). Едно предизвикателство може да се превърне в заплаха, а оттам – в криза, ако не бъде разпознато навреме и ако не се намери неговия адекватен отговор, обясни проф. Йончев. И още от неговите тези: „Съвременният човек е атомизиран и се придвижва бързо. Днес живеем в глобално село без правила. А Европа си позволи да участва в силови намеси. Европейският съюз няма сетива да изработи новия образ за света”. Според проф. Йончев ЕС не е намерил сили да върви към своята федерализация.

Новото е, че днес сме свидетели на „тероризъм на изтощаване”. Европейските държави харчат милиарди за защита от терористични акции, подчерта в изказването си Славчо Велков, ръководител на Център за близкоизточни изследвания.

Чавдар Петров (Национална асоциация „Сигурност”) обърна внимание на липсата на Закон за доброволчеството. Според него такъв е необходим заради появата на българските граждани, готови доброволно да защитават границата и страната ни. Депутатът от БСП Красимир Янков акцентира върху намалените пари за специалните служби и МВР и предупреди: „При следващи атентати ще се търси слабо звено. България не трябва да бъде слабо звено.”

Доц. Йордан Божилов

Важно е европейските общества, включително и България, да изведат въпросите на сигурността на преден план. Все още виждаме, че при взимаме на сериозни решения въпросите на сигурността са подценявани. Това заяви Доц. Йордан Божилов, председател на Софийския форум за сигурност по време на кръглата маса „Новото лице на терора – мит и реалност”, организирана от Илияна Йотова, зам.-председател на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешна работи в ЕП и Института за стратегии и анализи. България изостава в много аспекти в анализа на своето общество и трябва да се погледне повече към уязвимите групи, каза още Божилов. Той обясни, че радикализмът е това, което предшества тероризма. Всички терористи са радикализирани в една или в друга степен, но не всички радикалисти са терористи. Затова е важно да разпознаваме признаците, да работим с уязвими хора и групи, да не допуснем радикализмът да доведе до терористични актове. През 2015 г. в България беше приета стратегия за превенция на радикализма и тероризма, но все още липсват секторните политики, каза още доц. Божилов. Важно е да се обучат хора, които могат да разпознават радикалните появи в най-ранен етап. Това са хората, които работят с потенциални уязвими групи – полицаи, учители. Радикализмът е процес и никой нито се ражда, нито става изведнъж радикалист или терорист. В теорията се разделят няколко групи радикализъм, които имат едни и същи прояви – отношение към обществото и престъпления срещу закона. Това са политическият радикализъм – ляв и десен, религиозният и спортното хулиганство. В България няма изследване на самия феномен, кои са застрашените групи и все още нямаме практически подходи как да се работи с тях. Образованието и възпитанието са ключови фактори в борбата срещу радикализма и тероризма, смята доц. Йордан Божилов. Съвсем скоро Софийският форум за сигурност е направил изследване на отношенията на хората към феномена радикализъм. 80 % от анкетираните считат, че опасността от радикализъм е голяма. 35 % смятат, че е непосредствена. Повечето са на мнение, че ислямският радикализъм е основната опасност за България. Голяма част от българите считат, че липсата на интеграция на малцинствените групи е сред основните фактори, които могат да доведат до отчуждение и от там до радикализация.

Проф. Валери Стефанов

Тероризмът е вид насилие и комплексна престъпна дейност, но терорът е и комуникативно действие, извратена комуникация. Терористичният акт е обърнат и прицелен към жертвата и по парадоксален начин той общува назидателно с нея. Това обясни проф. Валери Стефанов от Факултета по славянски филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски” по време на кръглата маса „Новото лице на терора – мит и реалност”, организирана от Илияна Йотова, зам.-председател на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешна работи в ЕП и Института за стратегии и анализи. "Жертвата проговаря със своята невинност, но и чрез своята „вина” да принадлежи към друг свят и да представлява други ценности. Терористичният акт уведомява, осведомява и ужасява една необятна аудитория. Той е прицелен към реакциите на третия, на свидетеля. Свидетелят говори чрез своето безсилие, но и чрез своята ярост. „Аз съм Шарли ебдо” е гласът на възмутения свидетел. Терористичният акт е форма на общуване с божествени сили и свещени същности. Това е връзката между насилието и свещеното. Убитият неверник е послание към Аллах например. Саможертвата е ценностно извисен комуникативен жест, прицелен в небесното. Затова терористичният акт цели да постигне преструктуриране на определени ценности и предоговаряне на отделни политики", обясни проф. Стефанов. Според него саможертвеният терорист общува и със себе си, като моделира по един надменен и восокопарен начин своята идентичност. Той присвоява свещени каузи. Прави себе си вестител, а медиите превръща в свои апокалиптични тръби. "Жертвена Европа е най-често в ролята на пасивно отговарящия. Тя работи лениво с традиционни себеопределения, позовавайки се на плуралистични ценности. Терористичният акт взривява самите условия и възможности на общуването. Той заличава полемиката и аргументацията, възможността за разбирателство с другите. Той е парадоксална форма на отказаното, невъзможното и нежелано общуване, Тероризмът е полемика относно легитимността на насилието. А легитимното насилие принадлежи на модерната държавата и тероризмът й оспорва това право. Още от времето на Бакунин държавата е обявена за враг и следва призив да бъде разрушена. Срещу складираното и „тихо” насилие на държавата стои видимо и поругаващо насилие. Терорът спи във всяка точка на обществения организъм", обобщи проф. Валери Стефанов.