Дискусионен форум: „Ваксините- обществени нагласи и научни факти“

90 на сто от родителите в България одобряват задължителния характер на имунизационния календар, а 87 процента смятат, че от ваксините има полза. Това показват данните от национално представително социологическо проучване, представено от главния държавен главен инспектор д-р Ангел Кунчев в началото на дискусионния форум „Ваксините- обществени нагласи и научни факти“. Събитието е организирано от Института за стратегии и анализи. 35 процента от анкетираните родители на възраст между 15 и 45 години обаче смятат, че ваксините биха могли да навредят, а 1/3 от родителите - че не са напълно безвредни.

Близо 30 на сто от майките и татковците също така не намират нужда от задължителния имунизационен календар.

Затова д-р Кунчев наблегна за необходимостта от повече информираност по темата за ваксините.

Срещу ваксините има сериозни настроения и трябва да направим последователна кампания, която да посрещне реалните страхове на хората, да наблегнем на постепенна, смислена и убедителна просвета какво е ваксината, заяви при откриването на форума и здравният министър д-р Петър Москов. 121 000 дози монохепатитна ваксина, 145 000 дози четирикомпонентна ваксина, 121 000 дози петкомпонентна и 214 000 шесткомпонентна ваксина - това са нуждите на държавата за гарантиране на имунизационния календар и се надяваме фирмите да реагират адекватно. Имаме уверенията им, че ще се явят на тръжната процедура, която ще бъде обявена. Но в противен случай държавата ще търси отново своите начини за гарантиране на календара, което е и препоръката на ЕК. Министерството прави всичко, което е нужно в рамките на закона, за да навакса забавянето в имунизациите, подчерта министър Москов.

В целия ЕС има недостиг на ваксини и това води до тежки нарушения в имунизационните календари, но у нас в края на 2015 г. започнаха отложените реимунизации на шестгодишнште деца, добави министърът. В рамките на тази година отложените ваксинации трябва да се наваксат и ритъмът в календара да се нормализира.

В специалния доклад на Еврокомисията ясно са дефинирани тежки рискове на ниво ЕС заради недостига на ваксини - това е европейски, не български проблем, каза още министър Москов. В отговор на журналистически въпрос той обясни, че не е имало никаква причина дарението от Турция да се прави през БЧК, а друга Румъния също търси ваксини в държави извън ЕС. Делегации на Испания и Хърватия са били в същия ден в Турция, когато българската делегация е преговаряла за доставка на френските ваксини, които се пакетират там. Но им е било отказано, защото ние имахме с какво да отговорим на хуманитарната нужда на Турция - в случая българската БЦЖ ваксина.

Над 500 оценки за качество минава всяка ваксина преди да стигне до децата. Това заяви експертът по въпросите на глобалното ваксиниране Василис Герогианис от „ГлаксоСмитКлайн“ по време на форум „Ваксините – обществени нагласи и научни факти“, организиран от Института за стратегии и анализи в партньорство с Националната пациентска организация. По думите му именно проверките за безопасност и ефективност отнемат над 70 % от времето, нужно за производство на ваксини. Затова и целият процес продължава около 29 месеца. Заедно с нарастването на населението, което има достъп до имунизация, в момента търсенето надхвърля предлагането и затова има недостиг на ваксини в целия свят.

„Правим всичко възможно да отговорим на потребностите, но правителствата на различните държави също трябва да са гъвкави и да променят своите практики на снабдяване“, отбеляза Герогианис. Той посочи, че е необходимо нужните количества за имунизационните календари да се заявяват две години предварително, за да няма проблем с доставките. Това пък изисква дългосрочни рамкови договори и нови процедури.

„Няма ваксина, която да е по-страшна от болестта, срещу която ни предпазва“, категоричен е доц. Атанас Мангъров, началник на детското отделение на Инфекциозна болница в София. Това че не виждаме хлапета с полиомиелит и вече 10 години у нас няма регистриран случая не означава, че болестта не може да се върне. Същото важи и за останалите ваксинопредотвратими зарази, стига да се натрупа достатъчно неимунизирано население.

Според доц. Мангъров в момента детските инфекциозни отделения в цялата страна са препълнени с бебета в тежко състояние след усложнения от грип. „Ако тези деца бяха ваксинирани нямаше да имаме вече два смъртни случая и толкова много сериозно болни. У нас обаче срещу грип се имунизира едва 2-3 % от населението“, подчерта той.

Националният консултант по епидемиология проф. Мира Кожухарова отбеляза, че благодарение на задължителния имунизационен календар страната ни е постигнала между 95 % и 98 % ваксинално покритие срещу опасни и смъртоносни зарази. Въпреки това всяка година у нас се регистрират случаи на инфектирани с ваксинопредотвратими болести. Най-голямата епидемия е през 2010 г., когато от морбили се заразяват над 22 000 души, а 24 деца умират. Между 50 и 300 случая годишно има на заболели от коклюш, хепатит Б пипват между 200 и 700 души, от пневмококов мемнигти се разболяват около 40 деца всяка година, а менингит, причинен от хемофилус инфлуенце тип Б – между 2 и 20 хлапета. През 2007 и 2008 г. Е имало епидемия и от заушка, когато заразените са били над 5000, през 2014 г. случаите на паротит вече са едва 14. Седем деца през миналата година са прекарали рубеола, а 11 души – тетанус. За последните 8 години у нас няма регистиран нито един случай на детски паралич и дифтерия.

Това обаче не означава, че и те не могат да се върнат в България, предупреди държавният главен здравен инспектор д-р Ангел Кунчев. Той напомни за взривовете от полиомиелит в Сирия и на дифтерия в Украйна. „Това прави опасността съвсем реална“, добави той. На призивите на антиваксиналните движения имунизационния календар в България да не е задължителен д-р Кунчев се позова на десетки решения по този казус на върховни съдилища в цяла Европа. „Решенията на съдиите по жалби на майки, които искат да имат право на избор гласят, че правото на детето на здраве е над правото на родителя за избор“, подчерта д-р Кунчев.