Конференция: „Власт, лекари и пациенти - заедно в реформата“
Верен на своя основен принцип- да намира разбирателството между различните обществени групи и чрез него да стига до работещи решения, Институтът за стратегии и анализи организира конференция „Власт, лекари и пациенти - заедно в реформата“. Тя е под патронажа на министъра на здравеопазването д-р Петър Москов и ще се състои на 1 декември 2015 г. в хотел „Радисън“ в София. Поради огромния интерес към събитието и неговата изключителна важност за всички граждани на страната, специален гост на конференцията ще бъде министър-председателят Бойко Борисов.
С този авторитетен форум с над 150 поканени участници и гости, Институтът за стратегии и анализи си поставя амбициозни цели: да се очертаят реалните рамки за развитието на здравната политика в България през 2016 г.; да бъде направена оценка на влиянието на нормативната база върху всеки един от участниците в сектора след приемането на два важни закона през 2015 г. - за здравното осигуряване и за лечебните заведения; да бъдат очертани перспективите за развитие на здравеопазването и на отделните му сегменти с хоризонт 2020 г. с акцент върху здравната политика, която не може да бъде разглеждана само като държавни разходи, а като стратегическа инвестиция; да бъдат набелязани конкретни стъпки за подобряване на качеството на медицинското обслужване у нас и на достъпа на пациентите до съвременна терапия и лекарства; да бъде потърсен за пореден път отговор на въпроса кога българинът ще спре да плаща от джоба си половината от средствата, които се харчат в здравеопазването; да бъдат представени добри практики за по-голям контрол, по-добра събираемост на здравните вноски; да бъдат информирани най-широк кръг от целеви групи за най-важните изводи и предизвикателства в сектора с оглед на политиката за 2016 г.
С натрупания вече позитивен опит и с помощта на най-авторитетните представители в сектора: лекари, фармацевти, представители на бизнеси в сектора на здравеопазването, на съсловните организации и на пациентите, сме убедени в успеха на начинанието. В резултат на дискусията ще бъде изготвен Меморандум за Национален здравен договор с основните предложения за подобряване на качеството на здравеопазването, които ще бъдат формулирани по време на конференцията. Този меморандум ще бъде предоставен на институциите, от които зависи вземането на национално отговорни решения и формирането на политиките в сектора на здравеопазването.
Участници: Министърът на здравеопазването д-р Петър Москов; управителят на НЗОК д-р Глинка Комитов; проф. Стоян Миланов, директор на УМБАЛСМ „Пирогов“; проф. Генчо Начев, директор на УМБАЛ „Света Екатерина“; проф. Крум Кацаров, началник на Клиниката по гастроентерология и хепатология във ВМА; проф. Григор Горчев, медицински управител на МБАЛ „Света Марина“ – Плевен; д-р Явор Дренски, председател на УС на Националното сдружение на частните болници; председателят на БЛС д-р Венцислав Грозев; председателят на БФС проф. Илко Гетов; председателят на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България Деян Денев; Иванка Кръстева, подуправител на НЗОК; д-р Станимир Хасърджиев, председател на НПО и представител на Европейското партньорство за достъп до здравеопазване; д-р Красимира Чемишанска, генерален директор на „Амджен“.
Изказвания:
Надявам се, че днес ще бъде бъде постигнато съгласие по проблемите на реформата, заяви омбудсманът Мая Манолова
"Всички знаем, че в системата на здравеопазването има много наболели проблеми, чиито решения не търпят отлагане." Това каза директорът на "Света Екатерина" проф. Генчо Начев по време на Първата национална конференция на тема "Власт, лекари и пациенти - заедно в реформата", предаде агенция "Фокус". Форумът е под патронажа на министъра на здравеопазването д-р Петър Москов и е организиран от Института за стратегии и анализи.
"Липсва достатъчна дискусия в обществото и консенсус в политическите сили. Всички сме съгласни с необходимостта от промяна в здравеопазването с цел по-ефективно разходване публичните средства", заяви Начев. По думите му конференцията на тема "Власт, лекари и пациенти - заедно в реформата" е организирана именно с тази цел.
"Присъствието на толкова експерти, както и единни представители от законодателната и изпълнителната власт са достатъчна гаранция, че днешната дискусия няма да бъде празно приказване, а ще спомогне за реализиране на важни решения за този толкова важен сектор в живота ни", подчерта проф. Начев.
"Властта, пациентите и лекарите винаги ще са заедно в реформите - едните ще налагат правилата, а другите ще ги спазват", каза омбудсманът на Република България Мая Манолова. "По-важно е как заедно да подкрепят предвидените промени. Предвижда се подписването на меморандум за национален здравен договор, което изисква публично деклариране на съгласие. За съжаление, такова съгласие по важните проблеми на реформата в здравеопазване няма до този момент. Няма съгласие по проблемите на реформата, заложени в документите, представени в Министерство на здравеопазването, а не по презентациите. Това се видя ясно по време на проведената обществена дискусия, в която се включиха представители на основните пациентски организации", заяви Манолова.
По думите й, е станало ясно и по време на приемането на бюджета за НЗОК. "Ако министърът и неговите заместници се бяха включили в някои от тези форуми, щяха да се уверят в това. Надявам се, че днес все пак ще бъде постигната поставената цел, а именно да бъде постигнато съгласие. Такова трябва да бъде постигнато наистина по важните проблеми на болничната и доболничната помощ, а не просто по лекарствената политика", подчерта Манолова.
Тя уточни, че стойността на един такъв меморандум ще бъде значима само ако чуе и гласа на другите, дори те да не са съгласни с всичко. "От името на пациентските и професионалните организации, които не участват във форума ще кажа по кои въпроси няма съгласие. Българите плащат от джоба си над 50 % от цената на медицинската помощ. Във всички европейски държави този дял е 20%. Парите нямат значение обаче, ако здравеопазването не е организирано добре. Недоволството на пациентите и лекарите от регулативните стандарти е хронично. Направления няма и това е тема за ежедневно оплакване. Всеки я е чувал и ще продължи да я чува", подчерта Манолова.
Според омбудсмана предложените промени за 2016 г. от Министерство на здравеопазването не се посрещат еднакво добре от всички. "Според предвидените промени шефовете на регионалните каси сами ще решават от коя болница, кои медицински дейности да закупят", посочи омбудсманът.
"Здравният министър д-р Петър Москов има пълната ни подкрепа да стигне до край в реформата." Това заяви премиерът Бойко Борисов по време на конференция „Власт, лекари и пациенти – заедно в реформата”, организирана от Института за стратегии и анализи.
„Аз съм оптимист и това, което прави д-р Москов, започва да дава резултати, допълни министър-председателят. Той подкрепи идеята за задължителна здравна карта и комплексно лечение, защото не може няколко големи болници да поемат цялата работа и всички тежки случаи като така трупат дългове.
„В същото време други си избират само скъпите пътеки и отчитат добри резултати. Винаги ще има и недоволни, когато бизнесът им намалее ще бъдат нещастни. В живота щастието на едни се гради върху нещастието на другите”, каза още Борисов.
Премиерът даде рамо на здравния министър и за данък „обществено здраве”, станал популярен като „данък вредни храни”.
„На този, който пие ракия, пуши цигара, яде сланина, трябва ли другите да му платят лечението”, попита Борисов.
Той отново подчерта, че нездравословният начин на живот е една от причините България да е на първо място по брой на инфаркти и инсулти. Трябва да предпазим децата и да припомним на родителите, че като им купуват по 3 сладоледа на ден, не им правят добро, защото след 20 години ще имат сериозни последици.
Със 129 млн. лв. е увеличен бюджетът на здравната каса за 2016 година, още 140 млн. лв. ще има за ремонтни дейности в болниците. Допълнително 20 млн. лв. ще отидат за спешната помощ догодина и за увеличаване на заплатите на работещите в системата.
Премиерът похвали шефа на Военно медицинска академия ген. Николай Петров, който за 10 месеца е свил разходите с 21 млн. лева.
„За първи път в една зала се събират представители на изпълнителната и законодателната власт, на лекарското съсловие, на пациентските организации и на фармацията, водени от една идея – по-качествено, всеобхватно и резултатно здравеопазване. Дали това може да се случи – зависи от общите ни усилия”. Това заяви Валерия Велева, изпълнителен директор на Института за стратегии и анализи.
Тя подчерта, че от години все си говорим за реформа, а всички сме свидетели, че нацията става все по-болна, все повече българи се оплакват от лоши медицински услуги, държавни болници се обезкостяват, в много случаи здравето се превръща в безогледен бизнес, а кранчетата за източване на Здравната каса стават все по-многобройни. „Тази картина не се харесва на никого. Затова трябва да намерим решение как да я променим”, допълни Велева.
Сред участниците в конференцията са проф. Генчо Начев, директор на болница „Света Екатерина”, подуправителят на Здравната каса Иванка Кръстева, председателят на ресорната парламента комисия д-р Даниела Дариткова, д-р Венцислав Грозев, председател на БЛС, Явор Дренски, председател на УС на Националното сдружение на частните болници, омбуцманът Мая Манолова, депутати, пациентски организации, представители на фармацевтични компании, светила в медицината.
„Ако продължи сегашният начин на финансиране на здравната система, след 3-4 години или трябва да бъдат намалени парите за образование и пенсии или държавата трябва да печата пари, заяви здравният министър д-р Москов. Според него затова е необходима спешна реформа в сектора и по-ефективно изразходване на публичните разходи. В същото време той обърна внимание, че трябва да се повиши качеството на лечението и удовлетвореността на пациентите.
Министърът защити въвеждането на задължителна здравна карта, която ще гарантира равен достъп на хората до медицинска помощ и изтъкна нуждата от нов модел на финансиране на болничната помощ. По думите му касата вече няма да плаща за издръжка на болниците, а за излекуван болен. Москов намекна, че ще има промяна в клиничните пътеки, така че всяка болница да получава различно финансиране според тежестта на случаите, които поема и според крайния резултат.
Председателят на Българския лекарски съюз д-р Венцислав Грозев предпуреди за подводните камъни през следващата година. "Съсловието не може и не трябва да бъде изключено от договрния процес", категричен беше той. Според д-р Грозевприемането на Националната здравна карта трябва да стане след широка обществена дискусия и консенсус, по ясни правила и без шок за болниците. "Нуждаем се от достойно и адекватно остойностяване на медицинските услуги, както и от възможност да лекуваме така както ние българските доктори може, но това няма как да се случи с лимити", добави д-р Грозев. Всички знаем, че в системата на здравеопазването има наболели теми, чието решения не търпи отлагане. Всички сме съгласни, че имат необходимост от промяна, която да подобри харченето на публичните средства и да подобри здравеопазването, заяви проф. Начев.
По време на конференцията беше подписан за първи път МЕМОРАНДУМ - един вид Национален здравен договор. В него са описани няколко постулата, които всички ще трябва да следват, така че в следващите една-две години пациентите да усетят промяната и да почувстват ефекта от усилията на всички в сферата на здравеопазването.
„Населението в Европа застарява, в България тази тенденция е рязко изразена. Трябва да работим повече и да се пенсионираме по-късно. За да стане това, трябва да сме здрави и част от решението са новите лекарствени терапии”. Това каза Деян Денев, директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България на форума „Власт, лекари и пациенти – заедно в реформата”. Конференцията е организирана от Института за стратегии и анализи и е под патронажа на здравния министър д-р Петър Москов.. Благодарение на развитието на иновативните лекарствени терапии СПИН вече не е смъртна присъда, каза още Деян Денев. С 39% са се увеличили шансовете на пациенти с онкологични заболявания да живеят пет и повече години. Достъпни ли са в България съвременните терапии? Според Деян Денев има какво да се желае от лекарствената политика у нас. Ресурсът, с който разполага страната ни е по-нисък в сравнение със западноевропейските държави. По-ниски у нас са и разходите за лекарства на глава от населението. „В България има нелекувани хора, трябва да си го признаем. Подобряване на достъпа до лекарства минава през увеличаване на публичния ресурс. Инвестицията е оправдана, когато пациентите остават при своите семейства и когато се увеличава обществения ресурс”, смята директорът на асоциацията. Пред участниците във форума той съобщи, че за последното десетилетие средната продължителност на живота в България се е увеличила с 2 години. „Ето че има и добри новини, въпреки недоволството у нас”, коментира Денев. Политиката на Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК) за 2016 година представи Иванка Кръстева, подуправител на касата. „Сключихме нови 23 договора за отстъпка от цената на нови 44 лекарствени продукта. 35 858 210 лева са постъпили по сметки на НЗОК към 30 ноември 2015 г. Списъкът на заболяванията, финансирани от НЗОК, ще бъде изготвен до края на годината. Заболяванията сега са 359 заболявания очаква се да бъдат включени нови 16”, отчете Иванка Кръстева. Целта на НЗОК е осигуряване на всеобхватно и качествено лечение на пациента в рамките на бюджета. Изпълнението минава през следните стъпки: диагностика-диагноза- терапия-наблюдение и проследяване резултатите- контрол на ефективността от лечението. „Последното е задължение на касата, от което тя няма да абдикира”, обеща Кръстева. „България и Румъния трябва да лобират пред европейските институции за промяна на начина и политиката в ценообразуването на лекарствата“, заяви д-р Станимир Хасърджиев, председател на Националната пациентска организация и представител на Европейското партньорство за достъп до здравеопазване. Сега съществува т. нар. „външно рефериране на цената“, което означава, че всяка страна сравнява цената на лекарствата с другите страни. По този начин цените са еднакви в различни държави от ЕК с различен БВП. „Външното рефериране се отразява негативно на държави с нисък БВП като България, където пациентите плащат по-високи цени, отколкото са възможностите им“, твърди д-р Хасърджиев. По-добрият начин според него е държавите от ЕС да се разделят на групи (клъстери) според БВП и всеки клъстер да получава различна цена на медикаментите.
